Урок по история: Защо има два върха Шипка и кой възпява Иван Вазов
Историческото име на върха, на който се намира Паметникът на свободата, е Свети Никола, въпреки да е общоприето в всеобщата просвета да се назовава Шипка.
Това описа проф. доктор Петко Петков, историк и учител във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ", представен от Българска телеграфна агенция. Проф. Петков е създател на " Книга за върховете Св. Никола и Шипка ".
Историкът изясни, че на около 1000 метра от върха, на който е паметникът, се намира другият връх, чието име е Шипка.
" В момента и двата върха носят името Шипка.
Вторият просто се пропуща.
Има една негласна инструкция остарелият връх да не се назовава по този начин, а да се назовава Северната височина и да се внушава, че това е било същинското име на върха.
А зад него има по-северен връх - Узункуш.
И все запитвам по какъв начин ще го назоваваме него - още по-северната височина ли?
Шипка си е Шипка и с такива имена смешка не трябва да се прави ", разяснява историкът.
История и генезис на името
На връх Свети Никола депутатите от Учредителното заседание в Търново през 1879 година вземат решение да бъде издигнат фамозният днес Паметник на свободата, тъй като този връх е по-висок, а не тъй като е по-славен, изясни проф. Петков. " Предложението е на депутата Стефан Берон, а решението е единомислещо на цялото заседание. Официалното разкриване на паметника е през 1934 година ", сподели проф. Петков.
" До 1951 година този връх се назовава Свети Никола и всички знаят, че има различен връх Шипка на към 1000 м на север от него - този, който Иван Вазов е популяризирал в фамозното си стихотворение " Опълченците на Шипка ", на който се е намирал командният пункт на военачалник Столетов и на който на 11 август 1877 година са решителните сражения ", сподели проф. Петков.
Той добави, че именно на историческия връх Шипка се популяризират опълченските дружини и " избавят хода на войната ".
Историкът изясни, че връх Свети Никола е преименуван два пъти от едни и същи управляващи.
" Първият път по строго идеологически съображения - през 1951 година е наречен връх Столетов.
Съвсем не след дълго - през 1977 година, без никакво допитване, дори без диалози и без експертна конференция на историци, му е обещано името на прилежащия връх Шипка и става втори връх Шипка ", описа проф. Петков.
По думите му заради тази причина историческият връх с годините е пропуснат.
Историческо и политическо значение
" Благодарение на неколкократните подписки на хиляди българи от цялата страна, през днешния ден сътрудниците ни от Националния парк-музей Шипка-Бузлуджа поставят грижи и за остарелия връх Шипка.
Там има паметни плочи, които са поставени през 50-те години на 20 век. Запазен е командният пост на военачалник Столетов.
Хората започнаха да възстановят тази истина и да почитат и двата върха, само че формалното им название и на единия, и на другия е " Шипка ". Това основава проблеми ", разяснява проф. Петко Петков.
Той добави, че няколко пъти Комисията по назоваване на обекти с национално значение и обитаеми места към президентската институция се е събирала, с цел да дискутира този въпрос. Отговарят уклончиво, въпреки и не напълно негативно, че трябвало още малко време, с цел да свикне обществото с тази смяна, разяснява проф. Петков.
" Остава да събере кураж, воля и отговорност пред националната ни история екипът на президентството, с цел да посъветва президента да издаде нужния декрет от едно изречение, който гласи, че се възвръща исторически одобреното и обичайно име на старопланинския връх Свети Никола (1326 метра), на който е издигнат Паметникът на свободата ", сподели историкът.
Според него топонимът " Шипка " няма да изчезне, в случай че остарелият връх върне името си Свети Никола.
Проф. Петков добави, че през последните близо 20 години са проведени доста подписки за възобновяване на историческото име на върха.
" Историческият факултет на Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий " изрично поддържа концепцията. Светият синод на Българската православна черква на свое съвещание също гласоподава в поддръжка на връщането на името Свети Никола през януари 2019 година ", добави проф. Петков. " Нито един влиятелен човек, група, организация или политическа мощ не се е изказала срещу ", сподели той.
Става дума за възобновяване на истината, а не за хрумка на някой интелектуалец, която му е пристигнала в дрямка. Ако имаше някаква социална реакция, до момента да е станала. Дебатът от дълго време е обществен и няма никакви причини срещу тази смяна, уточни проф. Петков.
Той добави, че и истинското име на върха, на който се издига паметникът Бузлуджа, е Хаджи Димитър. Там никой не слага сериозно въпроса за какво се употребява названието Бузлуджа, като това не е формалното му име. Официалното име е Хаджи Димитър и е от 1942 година, сподели проф. Петков.
Това описа проф. доктор Петко Петков, историк и учител във Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий ", представен от Българска телеграфна агенция. Проф. Петков е създател на " Книга за върховете Св. Никола и Шипка ".
Историкът изясни, че на около 1000 метра от върха, на който е паметникът, се намира другият връх, чието име е Шипка.
" В момента и двата върха носят името Шипка.
Вторият просто се пропуща.
Има една негласна инструкция остарелият връх да не се назовава по този начин, а да се назовава Северната височина и да се внушава, че това е било същинското име на върха.
А зад него има по-северен връх - Узункуш.
И все запитвам по какъв начин ще го назоваваме него - още по-северната височина ли?
Шипка си е Шипка и с такива имена смешка не трябва да се прави ", разяснява историкът.
История и генезис на името
На връх Свети Никола депутатите от Учредителното заседание в Търново през 1879 година вземат решение да бъде издигнат фамозният днес Паметник на свободата, тъй като този връх е по-висок, а не тъй като е по-славен, изясни проф. Петков. " Предложението е на депутата Стефан Берон, а решението е единомислещо на цялото заседание. Официалното разкриване на паметника е през 1934 година ", сподели проф. Петков.
" До 1951 година този връх се назовава Свети Никола и всички знаят, че има различен връх Шипка на към 1000 м на север от него - този, който Иван Вазов е популяризирал в фамозното си стихотворение " Опълченците на Шипка ", на който се е намирал командният пункт на военачалник Столетов и на който на 11 август 1877 година са решителните сражения ", сподели проф. Петков.
Той добави, че именно на историческия връх Шипка се популяризират опълченските дружини и " избавят хода на войната ".
Историкът изясни, че връх Свети Никола е преименуван два пъти от едни и същи управляващи.
" Първият път по строго идеологически съображения - през 1951 година е наречен връх Столетов.
Съвсем не след дълго - през 1977 година, без никакво допитване, дори без диалози и без експертна конференция на историци, му е обещано името на прилежащия връх Шипка и става втори връх Шипка ", описа проф. Петков.
По думите му заради тази причина историческият връх с годините е пропуснат.
Историческо и политическо значение
" Благодарение на неколкократните подписки на хиляди българи от цялата страна, през днешния ден сътрудниците ни от Националния парк-музей Шипка-Бузлуджа поставят грижи и за остарелия връх Шипка.
Там има паметни плочи, които са поставени през 50-те години на 20 век. Запазен е командният пост на военачалник Столетов.
Хората започнаха да възстановят тази истина и да почитат и двата върха, само че формалното им название и на единия, и на другия е " Шипка ". Това основава проблеми ", разяснява проф. Петко Петков.
Той добави, че няколко пъти Комисията по назоваване на обекти с национално значение и обитаеми места към президентската институция се е събирала, с цел да дискутира този въпрос. Отговарят уклончиво, въпреки и не напълно негативно, че трябвало още малко време, с цел да свикне обществото с тази смяна, разяснява проф. Петков.
" Остава да събере кураж, воля и отговорност пред националната ни история екипът на президентството, с цел да посъветва президента да издаде нужния декрет от едно изречение, който гласи, че се възвръща исторически одобреното и обичайно име на старопланинския връх Свети Никола (1326 метра), на който е издигнат Паметникът на свободата ", сподели историкът.
Според него топонимът " Шипка " няма да изчезне, в случай че остарелият връх върне името си Свети Никола.
Проф. Петков добави, че през последните близо 20 години са проведени доста подписки за възобновяване на историческото име на върха.
" Историческият факултет на Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий " изрично поддържа концепцията. Светият синод на Българската православна черква на свое съвещание също гласоподава в поддръжка на връщането на името Свети Никола през януари 2019 година ", добави проф. Петков. " Нито един влиятелен човек, група, организация или политическа мощ не се е изказала срещу ", сподели той.
Става дума за възобновяване на истината, а не за хрумка на някой интелектуалец, която му е пристигнала в дрямка. Ако имаше някаква социална реакция, до момента да е станала. Дебатът от дълго време е обществен и няма никакви причини срещу тази смяна, уточни проф. Петков.
Той добави, че и истинското име на върха, на който се издига паметникът Бузлуджа, е Хаджи Димитър. Там никой не слага сериозно въпроса за какво се употребява названието Бузлуджа, като това не е формалното му име. Официалното име е Хаджи Димитър и е от 1942 година, сподели проф. Петков.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ